Защо обичам Велинград?

Велинград винаги е бил в моето сърце, защото това е родният ми град. И макар днес да живея далече, в лудницата на големия град и забързаното ежедневие, не пропускам сезон, през който да не отида на почивка там.

За двадесет години Велинград стана неузнаваем. В по-гладните години от демокрацията беше сив и пуст, през последните процъфтява. В моето детство в града имаше много повече природа и красота, днес, за хубаво и за лошо, има много хотели, вили, къщи за гости и заведения. Около празниците, през летните и зимни ваканции, градът е пълен с туристи, които му вдъхват живот.

Кметът на града бе инвестирал в подновяването на парковете, но за съжаление Клептузата все още не е в блясъка си от преди десетилетия. И въпреки това ми е любимо място, на което се чувствам прекрасно.

Природата около Велинград също заема специално място в душата ми. Когато живеех там нямах възможността да я опозная, но през остатъка от съзнателния си живот, всяка година съм откривала все повече и повече по склоновете на родопите, по реките и езерата, пещерите, пасищата, иглолистните гори, изключително красивите гледки.

Велинград е моят град и се надявам след години, когато живот и здраве се пенсионирам, да мога да изкарам последните си години безгрижно в това градче и природата около него. Дотогава ще гледам да списвам това блогче, за да помагам на вас – хората, които искат да го посетят – и вие да се влюбите в него, докато прекарвате там почивката си.