Предишният ми материал, в който споделих убеждението, че хората с възможности трябва да стимулират родния туризъм и да избират за почивка родните курорти, ме накара да се замисля какъв дар-божи всъщност са природните богатства на Велинград и възможността, която имат хората в този малък и красив град на България, да могат да си вадят хляба от това – възможност, която много други красиви градчета в страната ни нямат. Но после пък си викам, дар-божи са лечебните минерални извори, дар-божи е хубавият климат, дар-божи са невероятните природни гледки около града, но само това не може да направи от Велинград това прекрасно място за почивка, развлечение и релакс, което градът представлява в момента. Всичко това, което виждаме към днешна дата в този прекрасен български град, всичко това, което му е разнесло славата на спа столица на Балканите – десетките луксозни хотели във Велинград, невероятните условия, които те предлагат, разнообразието от спа процедури, релаксиращи масажи, луксът и комфортът, обслужването на туристите на едно световно ниво, развлекателните програми и екскурзионните турове – всичко това, което е характерно, за всеки един модерен световен курорт, си е дело на човешката инициативност и предприемчивост. Така че вярна ще се окаже поговорката, че господ дава, но в кошара не вкарва. Няма природни богатства и ресурси, които сами могат да се осребрят. И това, че днес Велинград е един модерен балнеоложки и курортен център, това, че там се намират едни от най-модерните хотели в България, и това, че жителите му имат един стабилен поминък, не е дар-божи, а са положени човешки усилия и фантазия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар