Андският Христос

След като наскоро ви запознах с интересното скулптурно решение Ангела на Севера в Гетсхейд, днес пак насочвам вниманието си към един паметник, свързан с религията, но по малко по-различен начин и намиращ се не в Англия, а в Андите, на границата между Аржентина и Чили. Андският Христос - издигнат в граничната зона между тия две съседни страни в чест на мирно приключил дългогодишен военен конфликт. В началото на 20 век папа Лъв Осми поискал от двете държави да подпишат примирие, като им обещал, че когато те го направят, ще издигне огромна статуя на Спасителя, която ще напомня на света, че войните и кръвопролитията не могат да доведат до нищо хубаво. И удържа обещанието си. Паметникът е дело на младия аржентински скулптор Матео Алонсо и първоначално е монтиран в едно от училищата на Буенос Айрес. Впоследствие обаче Асоциацията на християните решава, че територията между Чили и Аржентина, за която всъщност е бил продължителният раздор, е далеч по-подходящо място за това творение. Когато окончателно е подписан мирният договор, фигурата е пренесена там и оттогава до днес стои като знак за силата на разумния компромис и разбирателството. Статуята на Исус е висока 8 метра и е разположена така, че гледа точно към границата. С дясната си ръка благославя, а в лявата държи кръст. На откриването й един до друг застават над три хиляди аржентинци и чилийци, както и двете вражески до вчера армии. Днес хиляди туристи от цял свят се стичат към това знаково място, въпреки че се намира в не особено лесно достъпна пустинна местност. И интересът постоянно се увеличава. Не просто заради монумента – защото още при пръв поглед става ясно, че това не е просто един паметник, - а заради смисъла и силното внушение, които носи. Като едно постоянно напомняне за безсмислието на всяко кръвопролитие и ценността на мира.

Уикенд в Руминика

Напоследък ви разказвам основно за чудати и прекрасни забележителности и места най-вече по света и спрях да ви говоря толкова за любимите си Велинград и Цигов чарк. Но само за малко :)

Ето, че дойде най-приятният сезон - с малко подраняване, но след много дъжд и бури, изгря слънцето и стопли се и вече в събота и неделя на почти никого не му се стои в града :) Така е и с мен и моето семейство. Затова този уикенд пак хванахме багажа и тръгнахме познайте накъде: естествено, към Родопите.

С нас дойде и едно приятелско семейство, затова решихме вместо да се гъчкаме в хотелски стаи, направо да наемем някоя от красивите вили в Цигов чарк. Още отдавна си бях заплюла да посетя Еко-селище Руминика там - техен фен съм във Фейсбук и постоянно ме изумяват с красивите снимки на вилите и селището, които публикуват в социалната мрежа.

И така, в събота по изгрев потеглихме към Цигов чарк, настанихме се, след което отидохме на язовира и си направихме пикник. Времето беше идеално - печеше слънце, но температурата не беше по-висока от 23 градуса, а моя приятелка ми разказа, че в София са се пекли на бавен огън.

Прекарахме си чудесно! Отскочихме и до Велинград, Батак, Пещера, Белмекен, Беглика и още един резерват, на който забравих името :) Беше страхотно пътешествие и аз лично успях за известно време тотално да се освободя от стреса и да се насладя на чистия въздух и красивата природа.

Е, вече знаете, ако някои уикенд нямате какво да правите - споделете с приятели един уикенд сред красотата на Родопите!

“Сейнт Мери Екс”, или Краставицата за 200 милиона евро

Във финансовия център на английската столица се извисява 180-метрова краставица. Не, разбира се, не става въпрос за градинарска селекция :), а за 40-етажна сграда. Строителството й започва в самота начало на новото хилядолетие на мястото на прочутата Балтийска борса, която е сериозно повредена след терористичната акция на ИРА на 10 април 1992 г. Отначало правителството на Великобритания и лондонското кметство решават да бъде възстановено напълно архитектурно-историческата забележителност, но впоследствие, виждайки, че финансовите измерения на операцията са далеч над предполагаемите, престанали да настояват за реставрацията. Първоначално на мястото на разрушената борса се предвиждало да бъде построен небостъргач “Милениум” с внушителната височина 300 м. Впоследствие обаче мегаломанската идея, не особено типична за английския консерватизъм, била ревизирана и метрите били намалени почти наполовина. Официалното откриване на внушителната постройка е през април 2004 г. и веднага след това авторите й получават редица престижни награди. Лондончани обаче, които по стара традиция обичат да лепват иронични прякори, не пожалили и това архитектурно чудо – заради зеления оттенък на стъклата му и характерните му очертания го кръщават краставицата или корнишона. И наистина формата удивително напомня този зеленчук - разширяваща се от долу до средата и смаляваща се от средата към върха. Благодарение на интересното архитектурно решение на ниските етажи прониква много повече слънце и за разлика от обичайните небостъргачи, които обикновено приличат на кутия, лондонският не изглежда толкова обемист. Необичайната форма е причина и за специфичното движение на въздуха около зданието, което способства за това сградата да се охлажда по естествен път и спестява около 40 % от разходите по климатизацията. Тук се помещават централата на компанията Swiss Re, офиси, ресторанти, обсерватория, а на самия връх - и наблюдателна площадка, от която се открива поразително красивата панорама на Лондон.

Ангелът на Севера

Като се каже Англия, първият епитет за прикачване, който идва на ума на всеки един, е “стара”, а оттам се прави и съвсем логичната връзка – традиция. Действително, традиционализмът и придържането към определени норми на класиката като че ли са най-отличителните черти на тази страна. Не и в забележителността, за която ще ви разкажа днес – тя е далеч от всякакви представи за консерватизъм. Ако досега сте си представяли ангелите като хора, облечени в бели дрехи и с белоснежни крила на гърба, то в Гетсхейд, едно неголямо градче в Североизточна Англия, ви очаква истинска изненада. Именно тук е намерила пристан най-голямата в света ангелска скулптура, която е наречена Ангелът на Севера. Вероятно, като стана дума за големина, си мислите, че това, с което поразява тя, са размерите. Не, макар че те наистина са внушителни – цели 20 метра е височината й. Впечатляваща е външността й. Скулптурата на световноизвестния модернист Антонио Гормли е направена не от мрамор или гранит, а от стомана. А крилата на небесния пратеник не просто изненадват, те шокират – оригинален както винаги, Гормли решава, че най-добрият вариант за творението му са крила на самолет. Спор няма, необичайно и впечатляващо – размахът им е цели 54 м, при това са наклонени напред под ъгъл 3.5 градуса, което според автора е направено с цел да се създаде усещането за прегръдка. Малко плашеща прегръдка, струва ми се – тежаща цели 208 тона, повече дори от Статуята на свободата, - и едва ли има желаещи да попаднат в мощните й обятия. Небесният пратеник се е възнесъл на хълм, който се намира над шосе. Взети са и предохранителни мерки да не отлети – около него е направен фундамент, в който са налети цели 165 тона бетон. Така че сега и най-силният вятър не може да даде начална скорост на скулптурното творение, за да премине в естественото си състояние на летеж. Строителството на монумента продължава цели четири години, глътва почти един милион лири стерлинги. Открит е през 2008 година и още тогава на хълма се стича хилядно множество, за да види статуята, станала известна в английската преса като шедьовъра още по времето на строежа си. Слава, който успява да опази и до момента, ако се има предвид броят на туристите, които всяка година идват тук, за да видят отворените за прегръдка криле на божия пратеник.

Любимият дворец на Хенри VIII

Понякога малките и не толкова известни страни се оказват далеч по-интересна дестинация от прочути места и държави, защото са съхранили в себе си исторически и архитектурни следи от различни култури и народи, минали през територията им – какъвто беше случаят с албански град Берат. За жадния ни за нови виртуални туристически подвизи поглед обаче няма малки и големи забележителности, има познати и непознати, затова днес ще посетим един изключително красив и все още непознат за нас замък в Англия. Хемптън корт - любимото убежище на Хенри Осми. С две неща е особено известен този владетел – с противоречивите си църковни реформи, както и с рекордния си брой бракове. Монархът е минавал под венчило точно шест пъти – с две жени се развежда, две изпраща на ешафода, една го оставя вдовец и последната успява да го надживее. Именно с женитбите и разводите му е свързан и дворецът, за който ще говорим днес – Хемптън корт кралят получава като компенсация от Кардинал Уолси, който не успява да подсигури развода с първата му жена Катерина Арагонска.

Строежът на дворецът започва през 1514 г. в духа на италианския Ренесанс. Но на Хенри много повече му допадал мрачният стил на средновековната архитектура, затова през 1525 година взема нещата в свои ръце и градежът продължава в стилистиката на средните векове. Казват, че монархът хвърлил баснословни суми за разширяването и украсата на замъка, за да посрещне достойно втората си съпруга – Ана Болейн. След смъртта му дворецът продължил да бъде използван като резиденция и от много други владетели - всеки от които добавял нещо свое, достроявайки и облагородявайки го. По времето на Вилхелм Трети пред сградата бил направен великолепен френски парк, който представлява огромен лабиринт на площ от 60 акра. Последният монарх живял тук е Георг Втори, а кралица Виктория отваря мястото за свободни посещения. И днес туристите могат да посетят това красиво място и да се насладят на старинните гоблени, на платната на известни художници, на красиви антикварни мебели и посуда, които носят спомени за знатните си стопани. Любителите на спортната история пък могат да видят построената от Херни голяма зала за тенис, която днес се определя като първия тенис корт в света.