петък, 23 август 2013 г.

Портрет на Земята в стил “ню”



В зависимост от светлината цветът му плавно преминава от бяло към зелено и от нежно розово към ярко червено. Красотата му спира дъха и поразява със своя колорит. Цветовете и оттенъците му няма как да бъдат преброени. И именно те дават основание за името му – Цветния каньон.
Ако се погледне само големината му, той не е толкова забележителен. Дължината му е около 5 км, височината – 25-30, а ширината варира от 2 до 10 м. Това, което поразява въображението на туристите, очевидно не са размерите, а удивително красивият и необичаен релеф.
Преди милиони години земята, тресейки се в конвулсиите на силно земетресение, се пропукала и образувала каньон. Вятърът решил да стане съавтор и да се позабавлява с червения пясъчник, от който се състояли стените на дефилето, буквално влязъл в ролята на професионален скулптор, изсичайки в меките стени странни и сложни фигури. В резултат се получила удивителна картина, напомняща едновременно и на пресъхнало русло на голяма река, и на фантастичен неземен пейзаж.
Отвесните стени на каньона се редуват с полози, а широките и удобни проходи, по които може да се мине през проблеми, изведнъж се превръщат в тесни шахти, за минаването през които не всеки може да събере смелост.
Сред тази оголена земна красота можете да видите уникални форми и изображения. Синьо-зелени очи – удивителен резултат от оцветените слоеве на платото. Смята се, че докосването до очите на каньона носи късмет, но да се добереш до тях е изключително трудно.
Впечатляващо е и Креслото на Клеопатра – според легендата царицата е удостоила с вниманието си това чудо на природата. Ако се вгледате сред цветните слоеве, ще видите и динозавър – още един шедьовър, създадено от причудливата игра на водата и горещия вятър на пустинята.


четвъртък, 8 август 2013 г.

Дестинация за Хелуин

 Близо до немския град Дармщат, на възвишенията на планината Лангенберг, се е сгушил замък, който се асоциира от повечето хората с филми на ужасите. Първите споменавания на мястото са от 1252 г., когато то е притежание на Конрад Райц фон Бройберг. Франкенщайн се появил в замъка чак след столетия… До идването му тук живеели истински рицари и дните им минавали в битки и в празници. Не веднъж врагове се опитвали да завземат замъка, но всеки път били побеждавани. През втората половина на 17 в. тук се ражда човек, с чието име е свързана появата на романа на Мери Шели. Казвал се Йохан Конрад Дипел фон Франкенщайн и бил учен, алхимик, теолог и лекар. Цялата първа половина от живота си той прекарал в родното гнездо, в резултат на което почти не го сринал до основи – при един от неуспешните си опити с нитроглицерин сградата се лишила от една от кулите си. И ако се вярва на слухове, за своите медицински опити, както и много лекари по онова време между другото, не се притеснявал да набавя материал от близкото гробище. С времето легендата се обогатявала с все нови и нови подробности и твърди, че в стремежа си да постигне вечен живот Конрад Дипел дори правел опити да съживява отделни части на тялото. Тези митове направили много силно впечатление на младата съпруга на поета Пърси Шели и така ексцентричният собственик на мястото става прототип на Новия Прометей. Днес от пищното някога място са останали само руини – стени, параклис, две кули. Това обаче не пречи на местните жители и на много туристи и търсачи на страховити изживявания всяка година да празнуват Хелуин в мрачния дворец. Гостите се посрещат от зли духове, чудовища, върколаци, вампири и други нечисти сили. Те предлагат на посетителите да прекосят мрачните подземия, да отидат в кулата на ужасите, че даже и да се срещнат с призрака на някогашния собственик, който според легендите още живее в старата лаборатория. Ако ви стиска след всичко, което прочетохте, стягайте багажа! :)

петък, 2 август 2013 г.

Превратностите на съдбата

На един от главните символи на Берлин – Бранденбургската врата - му се налага да преживее доста за своята вече над двувековна история – и печални, и радостни събития, че дори и пътешествие из Европа. Вратата се появява през 1791 г. и е построена по проект на прочутия архитект Готхард фон Лангханс. Идеята била да пресътвори пропилеите – парадния вход в античния акропол. Вратата била част от стената на Берлин, по-точно западният му вход, и право да я ползват имали изключително членовете на монаршеското семейство и техните гости. Украсена е с грандиозна 20-метрова композиция на талантливия скулптор Готфрид Шадов – колесница, теглена от четири великолепни коня, която се води от гръцката богиня на мира Ирена. Квадригата е трябвало да символизира мощта и силата на пруската армия, но по ирония на съдбата точно тя се превръща в най-уязвимото място на Бранденбургската порта. Когато през 1806 г. войските на Наполеон превземат Берлин, квадригата сменя местожителството си – преместват я в Париж и я установяват в Лувъра – като свидетелство за победата на Франция над Прусия. Но Фортуна е непостоянна (и биографията на Наполеон е блестяща илюстрация за това) - след 8 години се усмихнала на немците и фелдмаршал Блюхер върнал колесницата на мястото й. Ирена била сменена от богинята на победата Виктория, в чийто ръце вместо маслиново клонче се появили лавров венец, железен кръст и пруски орел. По време на режима на Хитлер мястото се превръща в емблема на фашистка Германия. И въпреки че не успяват да заменят лавровия венец със свастика, портата за дълго време губи мирния си статус. След края на войната вратата остава в Източната част на страната и попадайки в така наречената Мъртва зона, се превръща в олицетворение на разделението. За да възкръсне отново след 1989 година в пълния си блясък - когато като мястото, на което се празнува Обединението, възвръща началния си мирен статут и се превръща в една от най-посещаваните от туристите забележителности.

четвъртък, 25 юли 2013 г.

Територията на изкуствата

Ако сте стигнали до един от най-красивите европейски градове – Дрезден - и като всеки турист блажено се скитате по улиците му, няма как да не попаднете на Neustadt – Новия град - в едно от уютните му дворчета. Да не видите жирафа, който спокойно си преживя пред зелената стена на къщата, по която са разпръснати куп маймуни, а до тях нещо като водосточни тръби, които приличат повече на музикални. Не се стряскайте! Вие просто сте влезли в Двора на изкуствата – Kunsthofpassage. Това място обединява пет вътрешни парцела, създадени с изключителните усилия и старание на дрезденските художници. Жирафът и маймунките “живеят” в раздела на животните. Покрай тях по фасадите “летят” жерави и се “разхождат” разни малки животинчета.
Загадъчни синьо-бели-червени същества, звезди и комети пък са се настанили на зданията в пасажа, посветен на приказните същества. В южната част е реката на живота, а в северната – астралният сектор, където художничката Виола Шеп е разположила разнообразие от космически елементи и Любовта, която според нея е центърът на света.
 На пръв поглед изключително обикновен, Дворът на света всъщност крие в себе си немалко изненади. Две уебплатформи и няколко проекционни екрана позволяват да се прожектират филми, да се организират пърформанси, да се правят инсталации, театрални представления. А причудливите извити огледала имат изключителната способност да оцветяват в различни ярки цветове – в зависимост от ъгъла на отразяване на слънчевите лъчи - това иначе мрачно място.
Ъгълчето, наречено Метаморфози, посреща гостите с истинска загадка – петнайсетметровият тежък щит на фасадата на зданието разкрива своите тайни само вечер. В светлината на скритите прожектори привидно ръждясалите метални щитове демонстрират чудото на превъплъщението, превръщайки се в светилници, а 24-те листа от различна хартия , висящи в метални рамки, започват видимо да променят своята структура.
Най-удивително обаче е кътчето на Елементите – традиционните водосточни тръби изглеждат точно като духови инструменти. И сходството съвсем не е само външно – когато вали, те изпълняват необичайни мелодии.
На това наистина уникално местенце - едно от многото в Дрезден, - освен да се насладите на необикновената ъндърграунд атмосфера, може да се освежите в тихото и уютно кафене, да купите подаръци за близките си от магазинчето за сувенири. Е, колко повече може да иска един турист!? :)

петък, 19 юли 2013 г.

Парламентът на Унгария – величествен символ на държавността



Между два моста – Маргит и Верижния мост – над Дунав гордо се извисява най-голямото здание в Унгария, визитната й картичка, символ на единството и свободолюбието на нацията, една от най-грандиозните правителствени резиденции в света – Народното събрание.
През 1867 г., след многовековно управление на Хабсбургите, страната става независима държава. И въпреки че страната продължава да е под опеката на австрийския император и крал на Унгария Франц Йосиф, младата държава вече има право на собствен парламент. На източния бряг на Дунав през 1885 г. започва строителството, което продължава до 1902 г. Сградата е проектирана по подобие на Уестмистърския дворец и поразява със своята внушителност и размери. 691 помещения, 10 вътрешни двора и 29 стълбища. Височината на главния купол е 27 м, а диаметърът му – 20 м. Дължината на сградата е цели 268 м, а ширината й – 118.
Унгарците искали да въплътят в тази величествена постройка надеждите си, свързани с раждането на новата държава, както и космополитната отвореност на столицата си. В същото време тя била нагледна демонстрация на благосъстоянието на страната, преживяваща по същото време бурен икономически подем.
Идеята за самостоятелността е вплетена и в екстериора – фасадата е украсена със статуите на унгарски крале и князе на Трансилвания, а също така със знаменити воини и пълководци. А отпред се възвисява паметникът на Ракоши Ференц II, повел освободителната война срещу Хабсбургите.
Интериорът е богато декориран с мозаични платна, витражи и пищна позлата. В центъра се намира шестнайсетъгълната главна зала, от двете страни на която са разположени две помещения, в които са заседавали Горната и Долната камара на Парламента.
А в куполната зала, под зоркия поглед на скулптурите на 16 унгарски крале, се пази един от основните символи на държавността – свещената корона на св. Стефан  заедно с властта, силата и меча.

петък, 12 юли 2013 г.

Гробището на локомотиви – символ на изгубените мечти

В югозападната част на Боливия се намира малкото градче Уюни. Известно е по цял свят, но не с това, за което ще ви разкажа днес, а благодарение на най-голямото в света солно езеро Солар де Уюни. И малцина знаят, че само на няколко километра от него се намира още едно, също толкова уникално място – гробището на стари вагони.
 В края на 19 век правителството на Боливия, начело с президента Анисето Арку, решават активно да подкрепи изграждането на железопътна линия в района. И логично смятайки, че за икономическия просперитет на страната една разгърната транспортна система е абсолютно задължителна, властите обезпечили финансово и технически проекта и скоро малкото градче станало истинско железничарско средище. В него се намирала крупна възлова станция, през която минавали всички важни пътища на региона. Предвиждало се Уюни да стане процъфтяващо селище, ключов транспортен и търговски център на страната.
Често обаче се случва предварителните планове да бъдат опровергани от случващото се. Първият проблем дошъл със… саботаж. Местните жители – индианците аймера – възприели строителството като нахлуване в земите им и започнали да протестират. И ако този проблем бил сравнително лесно уреден, то със следващия плановете на управляващите рухнали като плочки от домино.
Въпросът е в това, че пътят бил тясно специализиран - само за превозване на природни ресурси, иначе казано теснолинейка. Но както е известно, никъде по света залежите от руда не са безкрайни. За около двайсет години те свършили и не останало нищо за транспортиране. Потребността от коловози изчезнала, а градът постепенно започнал да запада. Ненужни станали и локомотивите и вагоните. Те били изтеглени от града и оставени да ръждясват под открито небе. Така се появило мястото, което посетихме днес – като разказ за едни неслучили се мечти.

събота, 6 юли 2013 г.

Бeлгия – сюрреалистични сюжети

Театрална завеса, разделяща фасадата на една от сградите на Кралския площад в Брюксел, открива сцена с удивителна декорация – нощен пейзаж под ярко синьо небе. Изумените минувачи с удивление спират погледа си на загадъчното здание. Какво е това? Въпрос, чийто отговор е още по-странен и неочакван – тази странна постройка е музей. Но не обикновен – каквито сме виждали десетки. Това е музеят на великия белгийски художник Рене Магрит. На площ от над 2500 кв. м е настанено творчеството на човека, чиято главна цел е била с творбите си да накара хората да се замислят върху същността и смисъла на живота. Що се отнася до екзистенциалните търсения на твореца и отговорите им, те далеч не са първото нещо, за което се хваща посетителят – гледайки картините на Магрит, размишленията са просто невъзможни. Повечето му платна са истински ребуси и загадки, при които отговорът изглежда просто непостижим. Експозицията представя повече от двеста произведения на сюрреалиста и е най-голямата в света колекция на прочутия белгиец. Покрай платната в залата може да видите и рекламни плакати, стари снимки, графики, партитури, архивни документи, филми, писма и други лични вещи на известния художник. Колекцията на практика представя всичките периоди от живота и творчеството му. На третия етаж са изложени ранните му творби. В това число и плакати, проекти за дизайн на тапети, разработвани от Магрит по времето, когато работи във фабриката за тапети, както и знаменитите платна на твореца с думи, включително и прочутата серия “Предателството на образите”. Вторият етаж представя периода 1930-1950 г. и там може да видите плакатите, които е правили Рене, за да изкарва хляба си, също така и ескизите му. И накрая – първият етаж и късният период от живота на знаменития сюрреалист, когато е отдаден изцяло на живопистта си и създава онези образци на модернизма, с които днес е прочут в цял свят.