Превратностите на съдбата

На един от главните символи на Берлин – Бранденбургската врата - му се налага да преживее доста за своята вече над двувековна история – и печални, и радостни събития, че дори и пътешествие из Европа. Вратата се появява през 1791 г. и е построена по проект на прочутия архитект Готхард фон Лангханс. Идеята била да пресътвори пропилеите – парадния вход в античния акропол. Вратата била част от стената на Берлин, по-точно западният му вход, и право да я ползват имали изключително членовете на монаршеското семейство и техните гости. Украсена е с грандиозна 20-метрова композиция на талантливия скулптор Готфрид Шадов – колесница, теглена от четири великолепни коня, която се води от гръцката богиня на мира Ирена. Квадригата е трябвало да символизира мощта и силата на пруската армия, но по ирония на съдбата точно тя се превръща в най-уязвимото място на Бранденбургската порта. Когато през 1806 г. войските на Наполеон превземат Берлин, квадригата сменя местожителството си – преместват я в Париж и я установяват в Лувъра – като свидетелство за победата на Франция над Прусия. Но Фортуна е непостоянна (и биографията на Наполеон е блестяща илюстрация за това) - след 8 години се усмихнала на немците и фелдмаршал Блюхер върнал колесницата на мястото й. Ирена била сменена от богинята на победата Виктория, в чийто ръце вместо маслиново клонче се появили лавров венец, железен кръст и пруски орел. По време на режима на Хитлер мястото се превръща в емблема на фашистка Германия. И въпреки че не успяват да заменят лавровия венец със свастика, портата за дълго време губи мирния си статус. След края на войната вратата остава в Източната част на страната и попадайки в така наречената Мъртва зона, се превръща в олицетворение на разделението. За да възкръсне отново след 1989 година в пълния си блясък - когато като мястото, на което се празнува Обединението, възвръща началния си мирен статут и се превръща в една от най-посещаваните от туристите забележителности.