Храмовете в Абу Симбел

Ако се направи класация за това, коя държава пази на територията си най-много следи от отминали времена, почти сигурно е, че Египет няма да има конкурент за първото място. Затова няма нищо чудно, че днес потегляме към Североизточна Африка, към едно от многото места там, съхранили паметта за вековете, за фараоните и за боговете. Между първия и шестия от бързеите на река Нил се е разпростряла Нубия. Там, в скалите на Абу Симбел, от векове са застинали два храма, изсечени още по времето на Рамзес Втори. В по-големия – издълбан в чест на самия фараон още през 8 в. пр. н. е. – и до днес са се съхранили изключително ценни надписи и рисунки на историческа тематика. На едно от изображенията е самият владетел, в два образа – като човек и като божество. Огромната фигура на фараона в битието му на бог се намира в средата на ликовете на редица други божества, а човекът е нарисуван като покланящ се на божествения си образ. С това обаче не свършва автокултът към египетския цар – на лицето на сградата има още четири негови изображения. Височината им достига цели 20 метра. В тези статуи Рамзес е наредил да запечатат Ра, Амон и Птах. Именно те, както смятал владетелят, помогнали на египтяните да удържат победата над хетите. В четвъртия монумент самодържецът естествено искал да види себе си. Така на фасадата на храма се оказали четири стоящи на троновете си богове, но… с едно и също лице – това на фараона. А най-долу, в краката му, били изсечени ликовете на жена му, на майка му и на децата му. Два пъти в годината – на 22 февруари (в деня на рождението на царя) и на 22 октомври (в деня на коронацията му) - в светинята може да се наблюдава уникално явление. В шест часа сутринта първите слънчеви лъчи проникват в зданието и осветяват 65-метровия коридор, който води към светилището. Без да докосва релефа на Птах, светлината се задържа за по 6 минути на ликовете на Ра и Амон, след което цели 12 минути осветява самия Рамзес. В храма има четири преходни зали – всяка следваща, по-малка от предната. В първата, украсена с рисунки и текстове, пускали всички; във втората пускали само благородниците; третото помещение било само за жреци; а последното – единствено за държавния глава и свитата му. По-малкият храм е посветен на богинята Хатор. Твърде оптимистично е обаче да се мисли, че тя е със собственото си лице – не, изобразена е с лика на Нефертити – жената на монарха. :) :) :) После кой казва, че култът към личността започва в едни по-нови времена и по нашите географски ширини.