четвъртък, 25 юли 2013 г.

Територията на изкуствата

Ако сте стигнали до един от най-красивите европейски градове – Дрезден - и като всеки турист блажено се скитате по улиците му, няма как да не попаднете на Neustadt – Новия град - в едно от уютните му дворчета. Да не видите жирафа, който спокойно си преживя пред зелената стена на къщата, по която са разпръснати куп маймуни, а до тях нещо като водосточни тръби, които приличат повече на музикални. Не се стряскайте! Вие просто сте влезли в Двора на изкуствата – Kunsthofpassage. Това място обединява пет вътрешни парцела, създадени с изключителните усилия и старание на дрезденските художници. Жирафът и маймунките “живеят” в раздела на животните. Покрай тях по фасадите “летят” жерави и се “разхождат” разни малки животинчета.
Загадъчни синьо-бели-червени същества, звезди и комети пък са се настанили на зданията в пасажа, посветен на приказните същества. В южната част е реката на живота, а в северната – астралният сектор, където художничката Виола Шеп е разположила разнообразие от космически елементи и Любовта, която според нея е центърът на света.
 На пръв поглед изключително обикновен, Дворът на света всъщност крие в себе си немалко изненади. Две уебплатформи и няколко проекционни екрана позволяват да се прожектират филми, да се организират пърформанси, да се правят инсталации, театрални представления. А причудливите извити огледала имат изключителната способност да оцветяват в различни ярки цветове – в зависимост от ъгъла на отразяване на слънчевите лъчи - това иначе мрачно място.
Ъгълчето, наречено Метаморфози, посреща гостите с истинска загадка – петнайсетметровият тежък щит на фасадата на зданието разкрива своите тайни само вечер. В светлината на скритите прожектори привидно ръждясалите метални щитове демонстрират чудото на превъплъщението, превръщайки се в светилници, а 24-те листа от различна хартия , висящи в метални рамки, започват видимо да променят своята структура.
Най-удивително обаче е кътчето на Елементите – традиционните водосточни тръби изглеждат точно като духови инструменти. И сходството съвсем не е само външно – когато вали, те изпълняват необичайни мелодии.
На това наистина уникално местенце - едно от многото в Дрезден, - освен да се насладите на необикновената ъндърграунд атмосфера, може да се освежите в тихото и уютно кафене, да купите подаръци за близките си от магазинчето за сувенири. Е, колко повече може да иска един турист!? :)

петък, 19 юли 2013 г.

Парламентът на Унгария – величествен символ на държавността



Между два моста – Маргит и Верижния мост – над Дунав гордо се извисява най-голямото здание в Унгария, визитната й картичка, символ на единството и свободолюбието на нацията, една от най-грандиозните правителствени резиденции в света – Народното събрание.
През 1867 г., след многовековно управление на Хабсбургите, страната става независима държава. И въпреки че страната продължава да е под опеката на австрийския император и крал на Унгария Франц Йосиф, младата държава вече има право на собствен парламент. На източния бряг на Дунав през 1885 г. започва строителството, което продължава до 1902 г. Сградата е проектирана по подобие на Уестмистърския дворец и поразява със своята внушителност и размери. 691 помещения, 10 вътрешни двора и 29 стълбища. Височината на главния купол е 27 м, а диаметърът му – 20 м. Дължината на сградата е цели 268 м, а ширината й – 118.
Унгарците искали да въплътят в тази величествена постройка надеждите си, свързани с раждането на новата държава, както и космополитната отвореност на столицата си. В същото време тя била нагледна демонстрация на благосъстоянието на страната, преживяваща по същото време бурен икономически подем.
Идеята за самостоятелността е вплетена и в екстериора – фасадата е украсена със статуите на унгарски крале и князе на Трансилвания, а също така със знаменити воини и пълководци. А отпред се възвисява паметникът на Ракоши Ференц II, повел освободителната война срещу Хабсбургите.
Интериорът е богато декориран с мозаични платна, витражи и пищна позлата. В центъра се намира шестнайсетъгълната главна зала, от двете страни на която са разположени две помещения, в които са заседавали Горната и Долната камара на Парламента.
А в куполната зала, под зоркия поглед на скулптурите на 16 унгарски крале, се пази един от основните символи на държавността – свещената корона на св. Стефан  заедно с властта, силата и меча.

петък, 12 юли 2013 г.

Гробището на локомотиви – символ на изгубените мечти

В югозападната част на Боливия се намира малкото градче Уюни. Известно е по цял свят, но не с това, за което ще ви разкажа днес, а благодарение на най-голямото в света солно езеро Солар де Уюни. И малцина знаят, че само на няколко километра от него се намира още едно, също толкова уникално място – гробището на стари вагони.
 В края на 19 век правителството на Боливия, начело с президента Анисето Арку, решават активно да подкрепи изграждането на железопътна линия в района. И логично смятайки, че за икономическия просперитет на страната една разгърната транспортна система е абсолютно задължителна, властите обезпечили финансово и технически проекта и скоро малкото градче станало истинско железничарско средище. В него се намирала крупна възлова станция, през която минавали всички важни пътища на региона. Предвиждало се Уюни да стане процъфтяващо селище, ключов транспортен и търговски център на страната.
Често обаче се случва предварителните планове да бъдат опровергани от случващото се. Първият проблем дошъл със… саботаж. Местните жители – индианците аймера – възприели строителството като нахлуване в земите им и започнали да протестират. И ако този проблем бил сравнително лесно уреден, то със следващия плановете на управляващите рухнали като плочки от домино.
Въпросът е в това, че пътят бил тясно специализиран - само за превозване на природни ресурси, иначе казано теснолинейка. Но както е известно, никъде по света залежите от руда не са безкрайни. За около двайсет години те свършили и не останало нищо за транспортиране. Потребността от коловози изчезнала, а градът постепенно започнал да запада. Ненужни станали и локомотивите и вагоните. Те били изтеглени от града и оставени да ръждясват под открито небе. Така се появило мястото, което посетихме днес – като разказ за едни неслучили се мечти.

събота, 6 юли 2013 г.

Бeлгия – сюрреалистични сюжети

Театрална завеса, разделяща фасадата на една от сградите на Кралския площад в Брюксел, открива сцена с удивителна декорация – нощен пейзаж под ярко синьо небе. Изумените минувачи с удивление спират погледа си на загадъчното здание. Какво е това? Въпрос, чийто отговор е още по-странен и неочакван – тази странна постройка е музей. Но не обикновен – каквито сме виждали десетки. Това е музеят на великия белгийски художник Рене Магрит. На площ от над 2500 кв. м е настанено творчеството на човека, чиято главна цел е била с творбите си да накара хората да се замислят върху същността и смисъла на живота. Що се отнася до екзистенциалните търсения на твореца и отговорите им, те далеч не са първото нещо, за което се хваща посетителят – гледайки картините на Магрит, размишленията са просто невъзможни. Повечето му платна са истински ребуси и загадки, при които отговорът изглежда просто непостижим. Експозицията представя повече от двеста произведения на сюрреалиста и е най-голямата в света колекция на прочутия белгиец. Покрай платната в залата може да видите и рекламни плакати, стари снимки, графики, партитури, архивни документи, филми, писма и други лични вещи на известния художник. Колекцията на практика представя всичките периоди от живота и творчеството му. На третия етаж са изложени ранните му творби. В това число и плакати, проекти за дизайн на тапети, разработвани от Магрит по времето, когато работи във фабриката за тапети, както и знаменитите платна на твореца с думи, включително и прочутата серия “Предателството на образите”. Вторият етаж представя периода 1930-1950 г. и там може да видите плакатите, които е правили Рене, за да изкарва хляба си, също така и ескизите му. И накрая – първият етаж и късният период от живота на знаменития сюрреалист, когато е отдаден изцяло на живопистта си и създава онези образци на модернизма, с които днес е прочут в цял свят.