Има една българска песен, май я изпълняват Катя и Здравко от
дует “Ритон”, в която се пее: накъдето ми видят очите…аз
ще тръгна тогава. Разбира се, че смисълът на песента не е точно туристическо
пътешествие, но пък нищо не пречи да използваме метафората, най-малкото защото
ни пасва тематично. Истината е, че с първите пролетни лъчи, с пролетното
чуруликане на птичките и с все по-силния мирис на пролет се събужда
скитническата ни кръв и тези, които обичат пътуванията, се чувстват точно по
този начин – готови да тръгнат накъдето им видят очите, само и само да избягат
от сивотата на отминаващата зима и градските пейзажи в големите градове. Но пък
нали затова е блогът ми – за да не допускаме възможност за грешка в избора на
посока за почивка. В този смисъл – днес ще насоча жадния ви за пътешествия
поглед в посока Велинград и още по-конкретно към хотел Детелина .
За предимствата на Велинград като туристическа дестинация, като място,
на което човек истински може да си почине и да се отърси от напрежението и
грижите, за прекрасните условия, които предлагат хотелите във Велинград, вече е
ставало дума неведнъж. Затова днес ще представя конкретно хотел “Детелина”. Намира се в близост до известния
градски парк Клептуза. Средно голям – общият му капацитет е за около
петдесетина души. Обзаведен уютно и стилно, предлагащ всички удобства и екстри
– като се започне от кабелна телевизия и интернет, мине се през топлата
минерална вода, която тече от душовете, и се стигне до вкусната храна, която
предлага седемдесетместният ресторант, Детелина е наистина едно място, към което си струва да насочите поглед. И не само.
Показват се публикациите с етикет хотели. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хотели. Показване на всички публикации
петък, 1 март 2013 г.
петък, 26 октомври 2012 г.
Да стимулираме родния туризъм
![]() |
| Хотел Здравец - Велинград |
вторник, 4 септември 2012 г.
Защо обичам Велинград?
Велинград винаги е бил в моето сърце, защото това е родният ми град. И макар днес да живея далече, в лудницата на големия град и забързаното ежедневие, не пропускам сезон, през който да не отида на почивка там.
За двадесет години Велинград стана неузнаваем. В по-гладните години от демокрацията беше сив и пуст, през последните процъфтява. В моето детство в града имаше много повече природа и красота, днес, за хубаво и за лошо, има много хотели, вили, къщи за гости и заведения. Около празниците, през летните и зимни ваканции, градът е пълен с туристи, които му вдъхват живот.
Кметът на града бе инвестирал в подновяването на парковете, но за съжаление Клептузата все още не е в блясъка си от преди десетилетия. И въпреки това ми е любимо място, на което се чувствам прекрасно.
Природата около Велинград също заема специално място в душата ми. Когато живеех там нямах възможността да я опозная, но през остатъка от съзнателния си живот, всяка година съм откривала все повече и повече по склоновете на родопите, по реките и езерата, пещерите, пасищата, иглолистните гори, изключително красивите гледки.
Велинград е моят град и се надявам след години, когато живот и здраве се пенсионирам, да мога да изкарам последните си години безгрижно в това градче и природата около него. Дотогава ще гледам да списвам това блогче, за да помагам на вас – хората, които искат да го посетят – и вие да се влюбите в него, докато прекарвате там почивката си.
За двадесет години Велинград стана неузнаваем. В по-гладните години от демокрацията беше сив и пуст, през последните процъфтява. В моето детство в града имаше много повече природа и красота, днес, за хубаво и за лошо, има много хотели, вили, къщи за гости и заведения. Около празниците, през летните и зимни ваканции, градът е пълен с туристи, които му вдъхват живот.
Кметът на града бе инвестирал в подновяването на парковете, но за съжаление Клептузата все още не е в блясъка си от преди десетилетия. И въпреки това ми е любимо място, на което се чувствам прекрасно.
Природата около Велинград също заема специално място в душата ми. Когато живеех там нямах възможността да я опозная, но през остатъка от съзнателния си живот, всяка година съм откривала все повече и повече по склоновете на родопите, по реките и езерата, пещерите, пасищата, иглолистните гори, изключително красивите гледки.
Велинград е моят град и се надявам след години, когато живот и здраве се пенсионирам, да мога да изкарам последните си години безгрижно в това градче и природата около него. Дотогава ще гледам да списвам това блогче, за да помагам на вас – хората, които искат да го посетят – и вие да се влюбите в него, докато прекарвате там почивката си.
Място:
Велинград, България
Абонамент за:
Публикации (Atom)


