Дестинация за Хелуин

 Близо до немския град Дармщат, на възвишенията на планината Лангенберг, се е сгушил замък, който се асоциира от повечето хората с филми на ужасите. Първите споменавания на мястото са от 1252 г., когато то е притежание на Конрад Райц фон Бройберг. Франкенщайн се появил в замъка чак след столетия… До идването му тук живеели истински рицари и дните им минавали в битки и в празници. Не веднъж врагове се опитвали да завземат замъка, но всеки път били побеждавани. През втората половина на 17 в. тук се ражда човек, с чието име е свързана появата на романа на Мери Шели. Казвал се Йохан Конрад Дипел фон Франкенщайн и бил учен, алхимик, теолог и лекар. Цялата първа половина от живота си той прекарал в родното гнездо, в резултат на което почти не го сринал до основи – при един от неуспешните си опити с нитроглицерин сградата се лишила от една от кулите си. И ако се вярва на слухове, за своите медицински опити, както и много лекари по онова време между другото, не се притеснявал да набавя материал от близкото гробище. С времето легендата се обогатявала с все нови и нови подробности и твърди, че в стремежа си да постигне вечен живот Конрад Дипел дори правел опити да съживява отделни части на тялото. Тези митове направили много силно впечатление на младата съпруга на поета Пърси Шели и така ексцентричният собственик на мястото става прототип на Новия Прометей. Днес от пищното някога място са останали само руини – стени, параклис, две кули. Това обаче не пречи на местните жители и на много туристи и търсачи на страховити изживявания всяка година да празнуват Хелуин в мрачния дворец. Гостите се посрещат от зли духове, чудовища, върколаци, вампири и други нечисти сили. Те предлагат на посетителите да прекосят мрачните подземия, да отидат в кулата на ужасите, че даже и да се срещнат с призрака на някогашния собственик, който според легендите още живее в старата лаборатория. Ако ви стиска след всичко, което прочетохте, стягайте багажа! :)

Превратностите на съдбата

На един от главните символи на Берлин – Бранденбургската врата - му се налага да преживее доста за своята вече над двувековна история – и печални, и радостни събития, че дори и пътешествие из Европа. Вратата се появява през 1791 г. и е построена по проект на прочутия архитект Готхард фон Лангханс. Идеята била да пресътвори пропилеите – парадния вход в античния акропол. Вратата била част от стената на Берлин, по-точно западният му вход, и право да я ползват имали изключително членовете на монаршеското семейство и техните гости. Украсена е с грандиозна 20-метрова композиция на талантливия скулптор Готфрид Шадов – колесница, теглена от четири великолепни коня, която се води от гръцката богиня на мира Ирена. Квадригата е трябвало да символизира мощта и силата на пруската армия, но по ирония на съдбата точно тя се превръща в най-уязвимото място на Бранденбургската порта. Когато през 1806 г. войските на Наполеон превземат Берлин, квадригата сменя местожителството си – преместват я в Париж и я установяват в Лувъра – като свидетелство за победата на Франция над Прусия. Но Фортуна е непостоянна (и биографията на Наполеон е блестяща илюстрация за това) - след 8 години се усмихнала на немците и фелдмаршал Блюхер върнал колесницата на мястото й. Ирена била сменена от богинята на победата Виктория, в чийто ръце вместо маслиново клонче се появили лавров венец, железен кръст и пруски орел. По време на режима на Хитлер мястото се превръща в емблема на фашистка Германия. И въпреки че не успяват да заменят лавровия венец със свастика, портата за дълго време губи мирния си статус. След края на войната вратата остава в Източната част на страната и попадайки в така наречената Мъртва зона, се превръща в олицетворение на разделението. За да възкръсне отново след 1989 година в пълния си блясък - когато като мястото, на което се празнува Обединението, възвръща началния си мирен статут и се превръща в една от най-посещаваните от туристите забележителности.

Територията на изкуствата

Ако сте стигнали до един от най-красивите европейски градове – Дрезден - и като всеки турист блажено се скитате по улиците му, няма как да не попаднете на Neustadt – Новия град - в едно от уютните му дворчета. Да не видите жирафа, който спокойно си преживя пред зелената стена на къщата, по която са разпръснати куп маймуни, а до тях нещо като водосточни тръби, които приличат повече на музикални. Не се стряскайте! Вие просто сте влезли в Двора на изкуствата – Kunsthofpassage. Това място обединява пет вътрешни парцела, създадени с изключителните усилия и старание на дрезденските художници. Жирафът и маймунките “живеят” в раздела на животните. Покрай тях по фасадите “летят” жерави и се “разхождат” разни малки животинчета.
Загадъчни синьо-бели-червени същества, звезди и комети пък са се настанили на зданията в пасажа, посветен на приказните същества. В южната част е реката на живота, а в северната – астралният сектор, където художничката Виола Шеп е разположила разнообразие от космически елементи и Любовта, която според нея е центърът на света.

 На пръв поглед изключително обикновен, Дворът на света всъщност крие в себе си немалко изненади. Две уебплатформи и няколко проекционни екрана позволяват да се прожектират филми, да се организират пърформанси, да се правят инсталации, театрални представления. А причудливите извити огледала имат изключителната способност да оцветяват в различни ярки цветове – в зависимост от ъгъла на отразяване на слънчевите лъчи - това иначе мрачно място.
Ъгълчето, наречено Метаморфози, посреща гостите с истинска загадка – петнайсетметровият тежък щит на фасадата на зданието разкрива своите тайни само вечер. В светлината на скритите прожектори привидно ръждясалите метални щитове демонстрират чудото на превъплъщението, превръщайки се в светилници, а 24-те листа от различна хартия , висящи в метални рамки, започват видимо да променят своята структура.
Най-удивително обаче е кътчето на Елементите – традиционните водосточни тръби изглеждат точно като духови инструменти. И сходството съвсем не е само външно – когато вали, те изпълняват необичайни мелодии.
На това наистина уникално местенце - едно от многото в Дрезден, - освен да се насладите на необикновената ъндърграунд атмосфера, може да се освежите в тихото и уютно кафене, да купите подаръци за близките си от магазинчето за сувенири. Е, колко повече може да иска един турист!? :)

Парламентът на Унгария – величествен символ на държавността

Между два моста – Маргит и Верижния мост – над Дунав гордо се извисява най-голямото здание в Унгария, визитната й картичка, символ на единството и свободолюбието на нацията, една от най-грандиозните правителствени резиденции в света – Народното събрание.

През 1867 г., след многовековно управление на Хабсбургите, страната става независима държава. И въпреки че страната продължава да е под опеката на австрийския император и крал на Унгария Франц Йосиф, младата държава вече има право на собствен парламент. На източния бряг на Дунав през 1885 г. започва строителството, което продължава до 1902 г. Сградата е проектирана по подобие на Уестмистърския дворец и поразява със своята внушителност и размери. 691 помещения, 10 вътрешни двора и 29 стълбища. Височината на главния купол е 27 м, а диаметърът му – 20 м. Дължината на сградата е цели 268 м, а ширината й – 118.

Унгарците искали да въплътят в тази величествена постройка надеждите си, свързани с раждането на новата държава, както и космополитната отвореност на столицата си. В същото време тя била нагледна демонстрация на благосъстоянието на страната, преживяваща по същото време бурен икономически подем.

Идеята за самостоятелността е вплетена и в екстериора – фасадата е украсена със статуите на унгарски крале и князе на Трансилвания, а също така със знаменити воини и пълководци. А отпред се възвисява паметникът на Ракоши Ференц II, повел освободителната война срещу Хабсбургите.

Интериорът е богато декориран с мозаични платна, витражи и пищна позлата. В центъра се намира шестнайсетъгълната главна зала, от двете страни на която са разположени две помещения, в които са заседавали Горната и Долната камара на Парламента.

А в куполната зала, под зоркия поглед на скулптурите на 16 унгарски крале, се пази един от основните символи на държавността – свещената корона на св. Стефан  заедно с властта, силата и меча.

Гробището на локомотиви – символ на изгубените мечти

В югозападната част на Боливия се намира малкото градче Уюни. Известно е по цял свят, но не с това, за което ще ви разкажа днес, а благодарение на най-голямото в света солно езеро Солар де Уюни. И малцина знаят, че само на няколко километра от него се намира още едно, също толкова уникално място – гробището на стари вагони.

 В края на 19 век правителството на Боливия, начело с президента Анисето Арку, решават активно да подкрепи изграждането на железопътна линия в района. И логично смятайки, че за икономическия просперитет на страната една разгърната транспортна система е абсолютно задължителна, властите обезпечили финансово и технически проекта и скоро малкото градче станало истинско железничарско средище. В него се намирала крупна възлова станция, през която минавали всички важни пътища на региона. Предвиждало се Уюни да стане процъфтяващо селище, ключов транспортен и търговски център на страната.
Често обаче се случва предварителните планове да бъдат опровергани от случващото се. Първият проблем дошъл със… саботаж. Местните жители – индианците аймера – възприели строителството като нахлуване в земите им и започнали да протестират. И ако този проблем бил сравнително лесно уреден, то със следващия плановете на управляващите рухнали като плочки от домино.
Въпросът е в това, че пътят бил тясно специализиран - само за превозване на природни ресурси, иначе казано теснолинейка. Но както е известно, никъде по света залежите от руда не са безкрайни. За около двайсет години те свършили и не останало нищо за транспортиране. Потребността от коловози изчезнала, а градът постепенно започнал да запада. Ненужни станали и локомотивите и вагоните. Те били изтеглени от града и оставени да ръждясват под открито небе. Така се появило мястото, което посетихме днес – като разказ за едни неслучили се мечти.

Бeлгия – сюрреалистични сюжети

Театрална завеса, разделяща фасадата на една от сградите на Кралския площад в Брюксел, открива сцена с удивителна декорация – нощен пейзаж под ярко синьо небе. Изумените минувачи с удивление спират погледа си на загадъчното здание. Какво е това? Въпрос, чийто отговор е още по-странен и неочакван – тази странна постройка е музей. Но не обикновен – каквито сме виждали десетки. Това е музеят на великия белгийски художник Рене Магрит. На площ от над 2500 кв. м е настанено творчеството на човека, чиято главна цел е била с творбите си да накара хората да се замислят върху същността и смисъла на живота. Що се отнася до екзистенциалните търсения на твореца и отговорите им, те далеч не са първото нещо, за което се хваща посетителят – гледайки картините на Магрит, размишленията са просто невъзможни. Повечето му платна са истински ребуси и загадки, при които отговорът изглежда просто непостижим. Експозицията представя повече от двеста произведения на сюрреалиста и е най-голямата в света колекция на прочутия белгиец. Покрай платната в залата може да видите и рекламни плакати, стари снимки, графики, партитури, архивни документи, филми, писма и други лични вещи на известния художник. Колекцията на практика представя всичките периоди от живота и творчеството му. На третия етаж са изложени ранните му творби. В това число и плакати, проекти за дизайн на тапети, разработвани от Магрит по времето, когато работи във фабриката за тапети, както и знаменитите платна на твореца с думи, включително и прочутата серия “Предателството на образите”. Вторият етаж представя периода 1930-1950 г. и там може да видите плакатите, които е правили Рене, за да изкарва хляба си, също така и ескизите му. И накрая – първият етаж и късният период от живота на знаменития сюрреалист, когато е отдаден изцяло на живопистта си и създава онези образци на модернизма, с които днес е прочут в цял свят.

Андският Христос

След като наскоро ви запознах с интересното скулптурно решение Ангела на Севера в Гетсхейд, днес пак насочвам вниманието си към един паметник, свързан с религията, но по малко по-различен начин и намиращ се не в Англия, а в Андите, на границата между Аржентина и Чили. Андският Христос - издигнат в граничната зона между тия две съседни страни в чест на мирно приключил дългогодишен военен конфликт. В началото на 20 век папа Лъв Осми поискал от двете държави да подпишат примирие, като им обещал, че когато те го направят, ще издигне огромна статуя на Спасителя, която ще напомня на света, че войните и кръвопролитията не могат да доведат до нищо хубаво. И удържа обещанието си. Паметникът е дело на младия аржентински скулптор Матео Алонсо и първоначално е монтиран в едно от училищата на Буенос Айрес. Впоследствие обаче Асоциацията на християните решава, че територията между Чили и Аржентина, за която всъщност е бил продължителният раздор, е далеч по-подходящо място за това творение. Когато окончателно е подписан мирният договор, фигурата е пренесена там и оттогава до днес стои като знак за силата на разумния компромис и разбирателството. Статуята на Исус е висока 8 метра и е разположена така, че гледа точно към границата. С дясната си ръка благославя, а в лявата държи кръст. На откриването й един до друг застават над три хиляди аржентинци и чилийци, както и двете вражески до вчера армии. Днес хиляди туристи от цял свят се стичат към това знаково място, въпреки че се намира в не особено лесно достъпна пустинна местност. И интересът постоянно се увеличава. Не просто заради монумента – защото още при пръв поглед става ясно, че това не е просто един паметник, - а заради смисъла и силното внушение, които носи. Като едно постоянно напомняне за безсмислието на всяко кръвопролитие и ценността на мира.