Храмовете в Абу Симбел

Ако се направи класация за това, коя държава пази на територията си най-много следи от отминали времена, почти сигурно е, че Египет няма да има конкурент за първото място. Затова няма нищо чудно, че днес потегляме към Североизточна Африка, към едно от многото места там, съхранили паметта за вековете, за фараоните и за боговете. Между първия и шестия от бързеите на река Нил се е разпростряла Нубия. Там, в скалите на Абу Симбел, от векове са застинали два храма, изсечени още по времето на Рамзес Втори. В по-големия – издълбан в чест на самия фараон още през 8 в. пр. н. е. – и до днес са се съхранили изключително ценни надписи и рисунки на историческа тематика. На едно от изображенията е самият владетел, в два образа – като човек и като божество. Огромната фигура на фараона в битието му на бог се намира в средата на ликовете на редица други божества, а човекът е нарисуван като покланящ се на божествения си образ. С това обаче не свършва автокултът към египетския цар – на лицето на сградата има още четири негови изображения. Височината им достига цели 20 метра. В тези статуи Рамзес е наредил да запечатат Ра, Амон и Птах. Именно те, както смятал владетелят, помогнали на египтяните да удържат победата над хетите. В четвъртия монумент самодържецът естествено искал да види себе си. Така на фасадата на храма се оказали четири стоящи на троновете си богове, но… с едно и също лице – това на фараона. А най-долу, в краката му, били изсечени ликовете на жена му, на майка му и на децата му. Два пъти в годината – на 22 февруари (в деня на рождението на царя) и на 22 октомври (в деня на коронацията му) - в светинята може да се наблюдава уникално явление. В шест часа сутринта първите слънчеви лъчи проникват в зданието и осветяват 65-метровия коридор, който води към светилището. Без да докосва релефа на Птах, светлината се задържа за по 6 минути на ликовете на Ра и Амон, след което цели 12 минути осветява самия Рамзес. В храма има четири преходни зали – всяка следваща, по-малка от предната. В първата, украсена с рисунки и текстове, пускали всички; във втората пускали само благородниците; третото помещение било само за жреци; а последното – единствено за държавния глава и свитата му. По-малкият храм е посветен на богинята Хатор. Твърде оптимистично е обаче да се мисли, че тя е със собственото си лице – не, изобразена е с лика на Нефертити – жената на монарха. :) :) :) После кой казва, че култът към личността започва в едни по-нови времена и по нашите географски ширини.

Портрет на Земята в стил “ню”

В зависимост от светлината цветът му плавно преминава от бяло към зелено и от нежно розово към ярко червено. Красотата му спира дъха и поразява със своя колорит. Цветовете и оттенъците му няма как да бъдат преброени. И именно те дават основание за името му – Цветния каньон.

Ако се погледне само големината му, той не е толкова забележителен. Дължината му е около 5 км, височината – 25-30, а ширината варира от 2 до 10 м. Това, което поразява въображението на туристите, очевидно не са размерите, а удивително красивият и необичаен релеф.

Преди милиони години земята, тресейки се в конвулсиите на силно земетресение, се пропукала и образувала каньон. Вятърът решил да стане съавтор и да се позабавлява с червения пясъчник, от който се състояли стените на дефилето, буквално влязъл в ролята на професионален скулптор, изсичайки в меките стени странни и сложни фигури. В резултат се получила удивителна картина, напомняща едновременно и на пресъхнало русло на голяма река, и на фантастичен неземен пейзаж.

Отвесните стени на каньона се редуват с полози, а широките и удобни проходи, по които може да се мине през проблеми, изведнъж се превръщат в тесни шахти, за минаването през които не всеки може да събере смелост.

Сред тази оголена земна красота можете да видите уникални форми и изображения. Синьо-зелени “очи” – удивителен резултат от оцветените слоеве на платото. Смята се, че докосването до очите на каньона носи късмет, но да се добереш до тях е изключително трудно.

Впечатляващо е и Креслото на Клеопатра – според легендата царицата е удостоила с вниманието си това чудо на природата. Ако се вгледате сред цветните слоеве, ще видите и динозавър – още един шедьовър, създадено от причудливата игра на водата и горещия вятър на пустинята.

Дестинация за Хелуин

 Близо до немския град Дармщат, на възвишенията на планината Лангенберг, се е сгушил замък, който се асоциира от повечето хората с филми на ужасите. Първите споменавания на мястото са от 1252 г., когато то е притежание на Конрад Райц фон Бройберг. Франкенщайн се появил в замъка чак след столетия… До идването му тук живеели истински рицари и дните им минавали в битки и в празници. Не веднъж врагове се опитвали да завземат замъка, но всеки път били побеждавани. През втората половина на 17 в. тук се ражда човек, с чието име е свързана появата на романа на Мери Шели. Казвал се Йохан Конрад Дипел фон Франкенщайн и бил учен, алхимик, теолог и лекар. Цялата първа половина от живота си той прекарал в родното гнездо, в резултат на което почти не го сринал до основи – при един от неуспешните си опити с нитроглицерин сградата се лишила от една от кулите си. И ако се вярва на слухове, за своите медицински опити, както и много лекари по онова време между другото, не се притеснявал да набавя материал от близкото гробище. С времето легендата се обогатявала с все нови и нови подробности и твърди, че в стремежа си да постигне вечен живот Конрад Дипел дори правел опити да съживява отделни части на тялото. Тези митове направили много силно впечатление на младата съпруга на поета Пърси Шели и така ексцентричният собственик на мястото става прототип на Новия Прометей. Днес от пищното някога място са останали само руини – стени, параклис, две кули. Това обаче не пречи на местните жители и на много туристи и търсачи на страховити изживявания всяка година да празнуват Хелуин в мрачния дворец. Гостите се посрещат от зли духове, чудовища, върколаци, вампири и други нечисти сили. Те предлагат на посетителите да прекосят мрачните подземия, да отидат в кулата на ужасите, че даже и да се срещнат с призрака на някогашния собственик, който според легендите още живее в старата лаборатория. Ако ви стиска след всичко, което прочетохте, стягайте багажа! :)

Превратностите на съдбата

На един от главните символи на Берлин – Бранденбургската врата - му се налага да преживее доста за своята вече над двувековна история – и печални, и радостни събития, че дори и пътешествие из Европа. Вратата се появява през 1791 г. и е построена по проект на прочутия архитект Готхард фон Лангханс. Идеята била да пресътвори пропилеите – парадния вход в античния акропол. Вратата била част от стената на Берлин, по-точно западният му вход, и право да я ползват имали изключително членовете на монаршеското семейство и техните гости. Украсена е с грандиозна 20-метрова композиция на талантливия скулптор Готфрид Шадов – колесница, теглена от четири великолепни коня, която се води от гръцката богиня на мира Ирена. Квадригата е трябвало да символизира мощта и силата на пруската армия, но по ирония на съдбата точно тя се превръща в най-уязвимото място на Бранденбургската порта. Когато през 1806 г. войските на Наполеон превземат Берлин, квадригата сменя местожителството си – преместват я в Париж и я установяват в Лувъра – като свидетелство за победата на Франция над Прусия. Но Фортуна е непостоянна (и биографията на Наполеон е блестяща илюстрация за това) - след 8 години се усмихнала на немците и фелдмаршал Блюхер върнал колесницата на мястото й. Ирена била сменена от богинята на победата Виктория, в чийто ръце вместо маслиново клонче се появили лавров венец, железен кръст и пруски орел. По време на режима на Хитлер мястото се превръща в емблема на фашистка Германия. И въпреки че не успяват да заменят лавровия венец със свастика, портата за дълго време губи мирния си статус. След края на войната вратата остава в Източната част на страната и попадайки в така наречената Мъртва зона, се превръща в олицетворение на разделението. За да възкръсне отново след 1989 година в пълния си блясък - когато като мястото, на което се празнува Обединението, възвръща началния си мирен статут и се превръща в една от най-посещаваните от туристите забележителности.