Шарена и необичайна е
Индия. И трудно може да ни учуди с нещо – точно защото
постоянно очакваме да бъдем изненадани. Все пак си мисля, че мястото, на което
отиваме днес, ще бъде истинска изненада
за вас, защото едва ли друг път сте чували за подобни съоръжения, плод
на природата. :)
От стари времена
хората строели мостове над реки, езера, клисури и стръмни
склонове – дървени, каменни, железобетонни, метални, въжени… В индийския щат
Мегхалая и обаче не си блъскат главите над това какъв материал да изберат при
строежа на пътищата си над водата, нито върху сложни архитектурни разчети. Тук
мостове местните жители не строят – тук те растат сами.
В ролята на мостостроител на това удивително
място влиза гората. На 1300 метра надморска височина, в едно от най-дъждовните
места на планетата – Черапунджи – за строежа на тези въздушни пътеки се
използват корените на каучуковия фикус.
Още преди 500 години живеещите по тези места
забелязали, че кореновата система на това удивително растение израства навън. И
решили, че е редно да се възползват от това, което им предлага природата. При
това без капиталовложения – никакви . Всичко необходимо било с помощта на едни
съвсем прости устройства – рамки, които просто насочвали корените на растението
в нужната посока. Единствени недостатък на този тип строителство обаче били
дългите срокове – процесът продължавал 10-15 години. За това време израстъците
ставали дълги до трийсет метра и стигайки до отсрещния бряг, здраво враствали в
земята. Получавала се доста здрава “постройка” – на нея едновременно можели да застанат до 50 души, без
никаква опасност от срутване. При това за разлика от човешките творения, които
с годините се рушат – тези с времето стават по-здрави, като стоманени въжета.
Е, още ли има някой, който си мисли, че има
по-добър инженер или архитект от природата!? Е, в интерес на истината – в
случая леко насочена и подпомогната от човека. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар